Всяка нощ докосваш душата ми
всяка утрин се будя самотна
сбирам росни капки в дланта си
и изхвърлям зад борда копнежи...сиротни

Боса тръгвам по мокрите улици
минувачи ме гледат смутено
всички думи са вятърни мелници
уморени във бягство стаено

Ще зашия последната кръпка
изпочупени истини и надежди
под водопади от слънчеви зайчета
във мечти ще заспивам и в мокри копнежи